Небесно царство

Обич, война и мир!

Всички те се насочват към

кървавия пир.

Кръста носят в сърце,

мечове блестят в ръце.

Казват - Бог ги ръководи

и вярата в душите им положи.

Сигурна смърт - защо не?

За слава и богатство отиват те.

Векове наред ще ги помнят.

Поколения занапред ще говорят.

Това е то - стремеж към безсмъртие

и съвършенство.

Но кажи - о, ти, рицарю млад -

каква тъга се крие в погледа ти благ?

Знам, теб те не вълнуват пари,

нито пък райските двери.

Какво покоси душата ти млада?

Каква е тази бисерна сълза?

Ах, в нея видях образа на онази мома.

Нима ти не я остави горчиви сълзи да лее?

За погубената невинност да тъжи и

за любовта си да пее?

Таз прекрасна роза вече вехне.

Изскуба тя златните си коси,

здравето си влоши, Кръста на твоя

Спасител нарами.

Кажи - о, честни рицарю - познах ли?

Ще паднеш на земя Йерусалимска

славно с чест.

И, кога таз страшна вест

достигне твоята любима

и изпратят ù на любимия трупа,

сама ще да те положи в

студената земя.

С коси кръвта ти ще изтрие като

Магдалена вярна и

със сълзи сърцето ти ще напои.

Тогава ще легне тя до теб

в последна блажена прегръдка.

Тихо ще отрони:

- Ах, моят мили, моят славен рицар!

Виждам Елисейските полета. Вземи

ме там, при теб.

Последна въздишка ще пророни и в миг

ще сте двама.

Обич, война и мир!

Изкачихте вий мъртвия вир,

побелял от кости, напоен с кърви.

Надеждата ви отвъд Небесното Царство

лежи.