Вятърът ечи, завихря се и пак слиза надолу,
хладно се спира
пред птичите песни и глухо след миг
надолу се свлича.
Слънцето, рязко, и то захладняло
и гледа към свитите песни.
Всеки тон, звук и мелодия техни светло се викат и студените капки във въздуха топличко в звездички
тук -там бавничко сплитат.
Една по една всяка горе с крилата свои отлита,
заедно безкрайността да изпишат и светли приказки всички да пишат.
© Велла Неделчева Все права защищены