30.04.2021 г., 12:22  

Небесно кралство

788 0 0

 

 

Вятърът ечи, завихря се и пак слиза надолу, 

     

      хладно се спира 

пред птичите песни и глухо след миг 

      надолу се свлича.

Слънцето, рязко, и то захладняло 

            и гледа към свитите песни.

 

   Всеки тон, звук и мелодия техни светло се викат и студените капки във въздуха топличко в звездички

тук -там бавничко сплитат.

 

       Една по една всяка горе с крилата свои отлита,

     заедно безкрайността да изпишат и светли приказки всички да пишат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велла Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...