Небесно кралство

Вятърът ечи, завихря се и пак слиза надолу, 

      хладно се спира 

пред птичите песни и глухо след миг 

      надолу се свлича.

Слънцето, рязко, и то захладняло 

            и гледа към свитите песни.

   Всеки тон, звук и мелодия техни светло се викат и студените капки във въздуха топличко в звездички

тук -там бавничко сплитат.

       Една по една всяка горе с крилата свои отлита,

     заедно безкрайността да изпишат и светли приказки всички да пишат.