30 abr 2021, 12:22  

Небесно кралство

793 0 0

 

 

Вятърът ечи, завихря се и пак слиза надолу, 

     

      хладно се спира 

пред птичите песни и глухо след миг 

      надолу се свлича.

Слънцето, рязко, и то захладняло 

            и гледа към свитите песни.

 

   Всеки тон, звук и мелодия техни светло се викат и студените капки във въздуха топличко в звездички

тук -там бавничко сплитат.

 

       Една по една всяка горе с крилата свои отлита,

     заедно безкрайността да изпишат и светли приказки всички да пишат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велла Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...