30 abr 2021, 12:22  

Небесно кралство

786 0 0

 

 

Вятърът ечи, завихря се и пак слиза надолу, 

     

      хладно се спира 

пред птичите песни и глухо след миг 

      надолу се свлича.

Слънцето, рязко, и то захладняло 

            и гледа към свитите песни.

 

   Всеки тон, звук и мелодия техни светло се викат и студените капки във въздуха топличко в звездички

тук -там бавничко сплитат.

 

       Една по една всяка горе с крилата свои отлита,

     заедно безкрайността да изпишат и светли приказки всички да пишат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велла Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...