5 июл. 2009 г., 22:15

Небето е едно и също

2.4K 1 39

 

 

 

Навън вали. И в мен вали.
И бяло е. По-бяло от смъртта.
Сълзи ли са това в очите ти, любима?
Нима и в твоя свят вали...


~~~~~~~~~~~~~~~

Сълзи са, мили. Бели перли.
Затворници в черупки бяха до сега.
Прости. Аз просто нямах сили.
Но днес ще се усмихна на света.

Далечен си. Далечна съм.
Но стъпваме по тази, същата земя.
Над теб вали. Над мен вали.
Вдигни лицето си в дъжда.

Небето е едно и също.
За теб. За мен. Светът е малък.
И нека глобусни са разстоянията.
Когато истинска е мисълта.

Усещаш ли ме.... по лицето ти.
Целунах капките преди това.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това съм го пропуснала, Мими! Но небето пак е едно и също, нали!
    Обичам да те чета!
  • Много хубав стих!!!
  • Благодря, приятели!

  • На мен лично ми е смешно ) Приличаш на лешояд, Идеми.
    И ще ти отговоря - не е цитат, така формулирах стиха, архитектоника... която дава представата за диалог на лирическите от разстоянието, което ги дели.

    Още нещо?
  • idemidoidemi
    Всеки поет може да направи подобна асоциация и без да я е срещал преди това. И въобще не значи, че е крал!!! Всеки!! Дори ти ! Колкото и да се пази от подобни неща!

    И аз имам подобна метафора, а днес за пръв път чета това стихо на Джак и това на Неон!!!

    ..(дъга)
    под чадъра е сухо
    а ми иде да тичам
    под дъжда
    между капките
    луда мечта
    да прегръщам небето
    което се стича
    във кристално забравена
    нежна тъга...
    ... то целува ме мокро
    и капещо
    спряло
    като свое дете
    като облачен прах
    не дъга
    нежен бриз
    не сълза огледало
    не прашинка от теб
    а цяло море...

    ... не е истина
    гали ме
    бавно се стича
    и целува отчаяно
    сивия ден
    после в миг засиява
    нежноОБИЧАЩО
    и забравила
    себе си
    потъва...
    във мен

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...