5.07.2009 г., 22:15

Небето е едно и също

2.4K 1 39

 

 

 

Навън вали. И в мен вали.
И бяло е. По-бяло от смъртта.
Сълзи ли са това в очите ти, любима?
Нима и в твоя свят вали...


~~~~~~~~~~~~~~~

Сълзи са, мили. Бели перли.
Затворници в черупки бяха до сега.
Прости. Аз просто нямах сили.
Но днес ще се усмихна на света.

Далечен си. Далечна съм.
Но стъпваме по тази, същата земя.
Над теб вали. Над мен вали.
Вдигни лицето си в дъжда.

Небето е едно и също.
За теб. За мен. Светът е малък.
И нека глобусни са разстоянията.
Когато истинска е мисълта.

Усещаш ли ме.... по лицето ти.
Целунах капките преди това.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ол Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това съм го пропуснала, Мими! Но небето пак е едно и също, нали!
    Обичам да те чета!
  • Много хубав стих!!!
  • Благодря, приятели!

  • На мен лично ми е смешно ) Приличаш на лешояд, Идеми.
    И ще ти отговоря - не е цитат, така формулирах стиха, архитектоника... която дава представата за диалог на лирическите от разстоянието, което ги дели.

    Още нещо?
  • idemidoidemi
    Всеки поет може да направи подобна асоциация и без да я е срещал преди това. И въобще не значи, че е крал!!! Всеки!! Дори ти ! Колкото и да се пази от подобни неща!

    И аз имам подобна метафора, а днес за пръв път чета това стихо на Джак и това на Неон!!!

    ..(дъга)
    под чадъра е сухо
    а ми иде да тичам
    под дъжда
    между капките
    луда мечта
    да прегръщам небето
    което се стича
    във кристално забравена
    нежна тъга...
    ... то целува ме мокро
    и капещо
    спряло
    като свое дете
    като облачен прах
    не дъга
    нежен бриз
    не сълза огледало
    не прашинка от теб
    а цяло море...

    ... не е истина
    гали ме
    бавно се стича
    и целува отчаяно
    сивия ден
    после в миг засиява
    нежноОБИЧАЩО
    и забравила
    себе си
    потъва...
    във мен

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...