5 jul 2009, 22:15

Небето е едно и също

  Poesía
2.4K 1 39

 

 

 

Навън вали. И в мен вали.
И бяло е. По-бяло от смъртта.
Сълзи ли са това в очите ти, любима?
Нима и в твоя свят вали...


~~~~~~~~~~~~~~~

Сълзи са, мили. Бели перли.
Затворници в черупки бяха до сега.
Прости. Аз просто нямах сили.
Но днес ще се усмихна на света.

Далечен си. Далечна съм.
Но стъпваме по тази, същата земя.
Над теб вали. Над мен вали.
Вдигни лицето си в дъжда.

Небето е едно и също.
За теб. За мен. Светът е малък.
И нека глобусни са разстоянията.
Когато истинска е мисълта.

Усещаш ли ме.... по лицето ти.
Целунах капките преди това.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това съм го пропуснала, Мими! Но небето пак е едно и също, нали!
    Обичам да те чета!
  • Много хубав стих!!!
  • Благодря, приятели!

  • На мен лично ми е смешно ) Приличаш на лешояд, Идеми.
    И ще ти отговоря - не е цитат, така формулирах стиха, архитектоника... която дава представата за диалог на лирическите от разстоянието, което ги дели.

    Още нещо?
  • idemidoidemi
    Всеки поет може да направи подобна асоциация и без да я е срещал преди това. И въобще не значи, че е крал!!! Всеки!! Дори ти ! Колкото и да се пази от подобни неща!

    И аз имам подобна метафора, а днес за пръв път чета това стихо на Джак и това на Неон!!!

    ..(дъга)
    под чадъра е сухо
    а ми иде да тичам
    под дъжда
    между капките
    луда мечта
    да прегръщам небето
    което се стича
    във кристално забравена
    нежна тъга...
    ... то целува ме мокро
    и капещо
    спряло
    като свое дете
    като облачен прах
    не дъга
    нежен бриз
    не сълза огледало
    не прашинка от теб
    а цяло море...

    ... не е истина
    гали ме
    бавно се стича
    и целува отчаяно
    сивия ден
    после в миг засиява
    нежноОБИЧАЩО
    и забравила
    себе си
    потъва...
    във мен

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...