limeruna (Йоана)
564 3371
29 янв. 2017 г., 17:33

Небето го боли 

  Поэзия » Другая
604 5 5

 

Поемаш с поглед

неочаквана надежда.
Прихлупваш с мисъл

ненаучен глад.
Любовта не е прочела никого.
Но някак искаш да си там.
Поприпламваш, смазан

от нечакани предели
и замисляш вятър,

в който да си сам.
С единственото свое,

единственото ценно.

И го спускаш

в тъжния си храм.

Но не се научи,

че си капчица

от срам.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замислящо... Хареса ми!
  • Оригинално и въздействащо стихотворение! Поздрави!
  • Нормално е да изпитваме чувството срам..., но срам от собствените си чувства вече е замислящо, ако чувствата са истински - то къде си, с кого си и защо си там трябва да се преосмислят..., живеем в 21 век...!!!
    'Но някак искаш да си там.
    Поприпламваш, смазан
    от нечакани предели
    и замисляш вятър,
    в който да си сам."
  • Философско и замислящо,харесва ми!
  • Всички сме капчици от океана на срама. Един мой преподавател - проф. Алипи Матеев, казваше, че ако човек загуби способността си да изпитва срам, престава да е човек. Много хубаво стихотворение, Йоана, написано с характерната за теб оригиналност и лаконичност!
Предложения
: ??:??