Поемаш с поглед
неочаквана надежда.
Прихлупваш с мисъл
ненаучен глад.
Любовта не е прочела никого.
Но някак искаш да си там.
Поприпламваш, смазан
от нечакани предели
и замисляш вятър,
в който да си сам.
С единственото свое,
единственото ценно.
И го спускаш
в тъжния си храм.
Но не се научи,
че си капчица
от срам.
© Йоана Todos los derechos reservados