limeruna (Йоана)
49 570

29 ene 2017, 17:33

Небето го боли

Poesía » Otra

1.1K 5 5

Поемаш с поглед

неочаквана надежда.
Прихлупваш с мисъл

ненаучен глад.
Любовта не е прочела никого.
Но някак искаш да си там.
Поприпламваш, смазан

от нечакани предели
и замисляш вятър,

в който да си сам.
С единственото свое,

единственото ценно.

И го спускаш

в тъжния си храм.

Но не се научи,

че си капчица

от срам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eia (Росица Танчева)

Замислящо... Хареса ми!

2017-02-05T12:57:05+02:00
Веси_Еси (Еси)

Оригинално и въздействащо стихотворение! Поздрави!

2017-01-30T13:49:16+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Нормално е да изпитваме чувството срам..., но срам от собствените си чувства вече е замислящо, ако чувствата са истински - то къде си, с кого си и защо си там трябва да се преосмислят..., живеем в 21 век...!!!
'Но някак искаш да си там.
Поприпламваш, смазан
от нечакани предели
и замисляш вятър,
в който да си сам."

2017-01-30T10:08:17+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Философско и замислящо,харесва ми!

2017-01-29T22:43:18+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Всички сме капчици от океана на срама. Един мой преподавател - проф. Алипи Матеев, казваше, че ако човек загуби способността си да изпитва срам, престава да е човек. Много хубаво стихотворение, Йоана, написано с характерната за теб оригиналност и лаконичност!

2017-01-29T21:14:07+02:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0