Небето го боли

Поезия » Друга

1.1K 5 5

Поемаш с поглед

неочаквана надежда.
Прихлупваш с мисъл

ненаучен глад.
Любовта не е прочела никого.
Но някак искаш да си там.
Поприпламваш, смазан

от нечакани предели
и замисляш вятър,

в който да си сам.
С единственото свое,

единственото ценно.

И го спускаш

в тъжния си храм.

Но не се научи,

че си капчица

от срам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eia (Росица Танчева)

Замислящо... Хареса ми!

2017-02-05T12:57:05+02:00
Веси_Еси (Еси)

Оригинално и въздействащо стихотворение! Поздрави!

2017-01-30T13:49:16+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Нормално е да изпитваме чувството срам..., но срам от собствените си чувства вече е замислящо, ако чувствата са истински - то къде си, с кого си и защо си там трябва да се преосмислят..., живеем в 21 век...!!!
'Но някак искаш да си там.
Поприпламваш, смазан
от нечакани предели
и замисляш вятър,
в който да си сам."

2017-01-30T10:08:17+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Философско и замислящо,харесва ми!

2017-01-29T22:43:18+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Всички сме капчици от океана на срама. Един мой преподавател - проф. Алипи Матеев, казваше, че ако човек загуби способността си да изпитва срам, престава да е човек. Много хубаво стихотворение, Йоана, написано с характерната за теб оригиналност и лаконичност!

2017-01-29T21:14:07+02:00