Поемаш с поглед
неочаквана надежда.
Прихлупваш с мисъл
ненаучен глад.
Любовта не е прочела никого.
Но някак искаш да си там.
Поприпламваш, смазан
от нечакани предели
и замисляш вятър,
в който да си сам.
С единственото свое,
единственото ценно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация