7 апр. 2020 г., 11:11

Небето в мен

698 2 5
Небето в мен
 

Няма как - полудяваш от питане в тиха и тъмна нощ от цветя. 

Горе е болка, долу животът е. Ти си сияние, не като тях.

Някой е сложил дума в сърцето ти. Тя разцъфтява с теб под съня. 

 

В топлия спомен, че може би мой си, кацнал сънливо на сива земя. 

Бледо зашива ръб на съдбата златно небе от узрели души.

Пада денят като дъжд, като вятър. Капки-въпроси кръвта ни суши. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Полудяваш от питане". Много точно. И много самотен акт....
  • Много е хубаво!
  • За сетен път се убеждавам, че кратката форма е яркият и запаметяващ се носител на поезия, а не многокуплетните римушки с безнадеждно остарял изказ, потракващи монотонно и безсмислено като траверси. Тук и заглавието е много точно открито и образността е впечатляваща. Най-парадоксално именно колебливостта е гаранцията за сигурност:

    "Някой е сложил дума в сърцето ти. Тя разцъфтява с теб под съня.
    В топлия спомен, че може би мой си, кацнал сънливо на сива земя."

    "Горе е болка, долу животът е."...
    " Бледо зашива ръб на съдбата златно небе от узрели души.
    Пада денят като дъжд, като вятър. Капки-въпроси кръвта ни суши."

    Падане равносилно на полет, а не на падение! Прекрасен стих на рядко талантлива поетеса.
  • Красив стих!
  • Нежност и красота!🌸

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...