Небето в мен

Поезия » Друга

691 2 5

Небето в мен

Няма как - полудяваш от питане в тиха и тъмна нощ от цветя.

Горе е болка, долу животът е. Ти си сияние, не като тях.

Някой е сложил дума в сърцето ти. Тя разцъфтява с теб под съня.

В топлия спомен, че може би мой си, кацнал сънливо на сива земя.

Бледо зашива ръб на съдбата златно небе от узрели души.

Пада денят като дъжд, като вятър. Капки-въпроси кръвта ни суши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Иринакис (Ирина Колева)

"Полудяваш от питане". Много точно. И много самотен акт....

2020-04-07T14:21:12+03:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Много е хубаво!

2020-04-07T13:13:09+03:00
vega666 (Младен Мисана)

За сетен път се убеждавам, че кратката форма е яркият и запаметяващ се носител на поезия, а не многокуплетните римушки с безнадеждно остарял изказ, потракващи монотонно и безсмислено като траверси. Тук и заглавието е много точно открито и образността е впечатляваща. Най-парадоксално именно колебливостта е гаранцията за сигурност:

"Някой е сложил дума в сърцето ти. Тя разцъфтява с теб под съня.
В топлия спомен, че може би мой си, кацнал сънливо на сива земя."

"Горе е болка, долу животът е."...
" Бледо зашива ръб на съдбата златно небе от узрели души.
Пада денят като дъжд, като вятър. Капки-въпроси кръвта ни суши."

Падане равносилно на полет, а не на падение! Прекрасен стих на рядко талантлива поетеса.

2020-04-07T12:05:23+03:00
palenka (П Антонова)

Красив стих!

2020-04-07T12:00:05+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Нежност и красота!🌸

2020-04-07T11:54:30+03:00