18 июн. 2007 г., 10:03

Небрежно

777 0 11
 

Нахлупвам си каскета, кривя си козирката.

Тръгвам по света - на никой непозната.

Вече дойде ред главата да си вдигна

и моята мечта ще трябва да постигна.


Приказка си спомням за каскета и китката.

Много съм доволна, не си сдържам усмивката.

Парите си харчи сам за каквото поискаш.

Можеш и всичко в джоба да си стискаш.


Няма да ги харча за моите лечения,

харчи си ги сам за свои развлечения.

А аз ще си намеря кой да ме нахрани.

Вече ми омръзна  да ближа люти рани.


 Много ще се моля за още четвърт век

да ми  даде Бог да се чувствам човек.

От там нататък - каквото сабя покаже,

но няма да дам на никой да ме смаже.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...