Небрежно
Нахлупвам си каскета, кривя си козирката.
Тръгвам по света - на никой непозната.
Вече дойде ред главата да си вдигна
и моята мечта ще трябва да постигна.
Приказка си спомням за каскета и китката.
Много съм доволна, не си сдържам усмивката.
Парите си харчи сам за каквото поискаш.
Можеш и всичко в джоба да си стискаш.
Няма да ги харча за моите лечения,
харчи си ги сам за свои развлечения.
А аз ще си намеря кой да ме нахрани.
Вече ми омръзна да ближа люти рани.
Много ще се моля за още четвърт век
да ми даде Бог да се чувствам човек.
От там нататък - каквото сабя покаже,
но няма да дам на никой да ме смаже.
© Нели All rights reserved.
