12 нояб. 2011 г., 22:26

Нецензурирано

2.4K 1 2
Лежиш и тръпнеш във очакване,
притворила очи, предчувствайки наслада,
а сянката ми в причудлива форма
е надвесена над тебе като хищна птица.
Готова си за жертвоприношение,
но аз от опит знам, че жертвата съм аз.
С дъха си те целувам по косата,
а устните ми търсят твоите,
блестящи, с вкус на боровинка.
Целувам ти очите и ушенцата,
оставям дири и по бялата ти шия
и спускам се на двете хълмчета,
и, като птица изгладняла,
налитам на зрънцата ти и чувам
името си в шепота на устните ти.
Но аз съм хищник безпощаден
и прегладнял се спускам все надолу
и най-безсрамно търся срамните ти
устни, глада си да заситя.
И розичката се разтваря,
листенцата ù галя с устни,
а пък езикът ми, на гущер скъсана
опашка, танцува своя чуден танц.
И чувствам те задъхана и влажна,
пулсираща, проклинаща и жадна
за целувки...
И чувам името си още по-отчетливо,
и най-накрая благодарствен вик
оглася тихата ни стая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георгиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...