12.11.2011 г., 22:26

Нецензурирано

2.5K 1 2
Лежиш и тръпнеш във очакване,
притворила очи, предчувствайки наслада,
а сянката ми в причудлива форма
е надвесена над тебе като хищна птица.
Готова си за жертвоприношение,
но аз от опит знам, че жертвата съм аз.
С дъха си те целувам по косата,
а устните ми търсят твоите,
блестящи, с вкус на боровинка.
Целувам ти очите и ушенцата,
оставям дири и по бялата ти шия
и спускам се на двете хълмчета,
и, като птица изгладняла,
налитам на зрънцата ти и чувам
името си в шепота на устните ти.
Но аз съм хищник безпощаден
и прегладнял се спускам все надолу
и най-безсрамно търся срамните ти
устни, глада си да заситя.
И розичката се разтваря,
листенцата ù галя с устни,
а пък езикът ми, на гущер скъсана
опашка, танцува своя чуден танц.
И чувствам те задъхана и влажна,
пулсираща, проклинаща и жадна
за целувки...
И чувам името си още по-отчетливо,
и най-накрая благодарствен вик
оглася тихата ни стая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георгиос Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...