12.11.2011 г., 22:26

Нецензурирано

2.4K 1 2
Лежиш и тръпнеш във очакване,
притворила очи, предчувствайки наслада,
а сянката ми в причудлива форма
е надвесена над тебе като хищна птица.
Готова си за жертвоприношение,
но аз от опит знам, че жертвата съм аз.
С дъха си те целувам по косата,
а устните ми търсят твоите,
блестящи, с вкус на боровинка.
Целувам ти очите и ушенцата,
оставям дири и по бялата ти шия
и спускам се на двете хълмчета,
и, като птица изгладняла,
налитам на зрънцата ти и чувам
името си в шепота на устните ти.
Но аз съм хищник безпощаден
и прегладнял се спускам все надолу
и най-безсрамно търся срамните ти
устни, глада си да заситя.
И розичката се разтваря,
листенцата ù галя с устни,
а пък езикът ми, на гущер скъсана
опашка, танцува своя чуден танц.
И чувствам те задъхана и влажна,
пулсираща, проклинаща и жадна
за целувки...
И чувам името си още по-отчетливо,
и най-накрая благодарствен вик
оглася тихата ни стая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георгиос Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....