14 окт. 2008 г., 22:02

necessary end

661 0 7

да

мога бавно да се разпадам

на срички

или стъкълца

или на късчета хартийки

да умирам бавно

на глътки

или на разкъсани парчета плът

или капки по тротоарите на нощта

да изчезвам

на периоди от нямане

или сенки зад ствола на мълчанието

бавно

на сменени съобщения за тръгване

към нищото

или бели криле целунати от Бог

да не живея

по тънки линии от разговори

или думи постлани по вода

когато изгарят искрите на огъня

да търся следа

неоставена

и изтрита от снега по косите ми

да

казано отсечено или провлачено

по телефона

или толкова пъти Не за цял един живот

без обяснения за протокола

стигам в отвъдното

нецяла

не толкова зряла

не толкова бедна на сън

оголена в утрото трошица

впила длани в небето

мога бавно да не съм

само моля те докато ме няма

поливай цикламата

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...