Oct 14, 2008, 10:02 PM

necessary end

  Poetry » Other
657 0 7

да

мога бавно да се разпадам

на срички

или стъкълца

или на късчета хартийки

да умирам бавно

на глътки

или на разкъсани парчета плът

или капки по тротоарите на нощта

да изчезвам

на периоди от нямане

или сенки зад ствола на мълчанието

бавно

на сменени съобщения за тръгване

към нищото

или бели криле целунати от Бог

да не живея

по тънки линии от разговори

или думи постлани по вода

когато изгарят искрите на огъня

да търся следа

неоставена

и изтрита от снега по косите ми

да

казано отсечено или провлачено

по телефона

или толкова пъти Не за цял един живот

без обяснения за протокола

стигам в отвъдното

нецяла

не толкова зряла

не толкова бедна на сън

оголена в утрото трошица

впила длани в небето

мога бавно да не съм

само моля те докато ме няма

поливай цикламата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...