14 oct 2008, 22:02

necessary end

  Poesía » Otra
660 0 7

да

мога бавно да се разпадам

на срички

или стъкълца

или на късчета хартийки

да умирам бавно

на глътки

или на разкъсани парчета плът

или капки по тротоарите на нощта

да изчезвам

на периоди от нямане

или сенки зад ствола на мълчанието

бавно

на сменени съобщения за тръгване

към нищото

или бели криле целунати от Бог

да не живея

по тънки линии от разговори

или думи постлани по вода

когато изгарят искрите на огъня

да търся следа

неоставена

и изтрита от снега по косите ми

да

казано отсечено или провлачено

по телефона

или толкова пъти Не за цял един живот

без обяснения за протокола

стигам в отвъдното

нецяла

не толкова зряла

не толкова бедна на сън

оголена в утрото трошица

впила длани в небето

мога бавно да не съм

само моля те докато ме няма

поливай цикламата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...