да
мога бавно да се разпадам
на срички
или стъкълца
или на късчета хартийки
да умирам бавно
на глътки
или на разкъсани парчета плът
или капки по тротоарите на нощта
да изчезвам
на периоди от нямане
или сенки зад ствола на мълчанието
бавно
на сменени съобщения за тръгване
към нищото
или бели криле целунати от Бог
да не живея
по тънки линии от разговори
или думи постлани по вода
когато изгарят искрите на огъня
да търся следа
неоставена
и изтрита от снега по косите ми
да
казано отсечено или провлачено
по телефона
или толкова пъти Не за цял един живот
без обяснения за протокола
стигам в отвъдното
нецяла
не толкова зряла
не толкова бедна на сън
оголена в утрото трошица
впила длани в небето
мога бавно да не съм
само моля те докато ме няма
поливай цикламата
© Зорница Николова Todos los derechos reservados
За протокола: Тук съм