14 oct 2008, 22:02

necessary end

  Poesía » Otra
664 0 7

да

мога бавно да се разпадам

на срички

или стъкълца

или на късчета хартийки

да умирам бавно

на глътки

или на разкъсани парчета плът

или капки по тротоарите на нощта

да изчезвам

на периоди от нямане

или сенки зад ствола на мълчанието

бавно

на сменени съобщения за тръгване

към нищото

или бели криле целунати от Бог

да не живея

по тънки линии от разговори

или думи постлани по вода

когато изгарят искрите на огъня

да търся следа

неоставена

и изтрита от снега по косите ми

да

казано отсечено или провлачено

по телефона

или толкова пъти Не за цял един живот

без обяснения за протокола

стигам в отвъдното

нецяла

не толкова зряла

не толкова бедна на сън

оголена в утрото трошица

впила длани в небето

мога бавно да не съм

само моля те докато ме няма

поливай цикламата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...