14.10.2008 г., 22:02

necessary end

658 0 7

да

мога бавно да се разпадам

на срички

или стъкълца

или на късчета хартийки

да умирам бавно

на глътки

или на разкъсани парчета плът

или капки по тротоарите на нощта

да изчезвам

на периоди от нямане

или сенки зад ствола на мълчанието

бавно

на сменени съобщения за тръгване

към нищото

или бели криле целунати от Бог

да не живея

по тънки линии от разговори

или думи постлани по вода

когато изгарят искрите на огъня

да търся следа

неоставена

и изтрита от снега по косите ми

да

казано отсечено или провлачено

по телефона

или толкова пъти Не за цял един живот

без обяснения за протокола

стигам в отвъдното

нецяла

не толкова зряла

не толкова бедна на сън

оголена в утрото трошица

впила длани в небето

мога бавно да не съм

само моля те докато ме няма

поливай цикламата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...