23 мар. 2025 г., 21:47

Нечестна любов

345 0 0

Как не те е срам

да ровиш ти в чужд ров

и чуждото да наричаш свое

с глава забита дълбоко в земята. 

В очите ти подлост скита

и в сърцето несправедливостта царува,

но пак наред омагьосваш това,

което аз с честност не мога. 

Да се възхищавам ли със сълзи? 

Да плача ли с усмивка? 

Безсилен съм аз пред съдбата,

сърцето ми боли и главата ми не слуша,

но кънти в тях един забравен глас,

глас убиващ всичко някога честно в мен. 

Греховете ме влекат... 

Не виждам вече добро...

В тишина живея, но шума търся,

с чиста душа бях, но ти я опетни.

Греховете плашеха ме и от тях бягах,

но с един такъв сега живея всеки ден,

като самата несправедливост ще те помня

и в гроба си ще те завлека... 

любов... защо си тъй нечестна?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...