Как не те е срам
да ровиш ти в чужд ров
и чуждото да наричаш свое
с глава забита дълбоко в земята.
В очите ти подлост скита
и в сърцето несправедливостта царува,
но пак наред омагьосваш това,
което аз с честност не мога.
Да се възхищавам ли със сълзи?
Да плача ли с усмивка?
Безсилен съм аз пред съдбата,
сърцето ми боли и главата ми не слуша, ...