Нечестна любов
Как не те е срам
да ровиш ти в чужд ров
и чуждото да наричаш свое
с глава забита дълбоко в земята.
В очите ти подлост скита
и в сърцето несправедливостта царува,
но пак наред омагьосваш това,
което аз с честност не мога.
Да се възхищавам ли със сълзи?
Да плача ли с усмивка?
Безсилен съм аз пред съдбата,
сърцето ми боли и главата ми не слуша,
но кънти в тях един забравен глас,
глас убиващ всичко някога честно в мен.
Греховете ме влекат...
Не виждам вече добро...
В тишина живея, но шума търся,
с чиста душа бях, но ти я опетни.
Греховете плашеха ме и от тях бягах,
но с един такъв сега живея всеки ден,
като самата несправедливост ще те помня
и в гроба си ще те завлека...
любов... защо си тъй нечестна?...
© Виктор Василев All rights reserved.