28 нояб. 2015 г., 22:59

Нечетливо

575 0 0

Ден - пренебрегнат,
като пореден
ангажимент.
Ден,
част от последен
лирически излив..
Ден,
като изсвирен
от неакордирана лира.

ДЗЕН!

 

Ден,
обидно достъпен -
като прашасал човешки пласмент.
Но по-скъп, не толкова евтин...

 

Понеже е късно, ще пиша
във минало време -
дано някой остане,
дано някой п(р)огледне.
Но никой не може да каже
колко остава
на всеки от нас, на всеки от вас
да доплува до хаоса,
който нарича

УБЕЖИЩЕ!

 

Да утоли земните страсти -
и да изчезне.

 

ЗАВИНАГИ!

 

Нейде дъпбоко, под земната същност
до шестата стъпка, напук на боклука,
на всички угаснали бедни души, които куцукат
по наш'те разбити тротоари..
Но ясно съзнавам - едва ли,
анти-утопия, просто случаен
експеримент
за примитивни съзнания.

 

ЗАТВАРЯМ!

И става студено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...