Ден - пренебрегнат,
като пореден
ангажимент.
Ден,
част от последен
лирически излив..
Ден,
като изсвирен
от неакордирана лира.

ДЗЕН!

Ден,
обидно достъпен -
като прашасал човешки пласмент.
Но по-скъп, не толкова евтин...

Понеже е късно, ще пиша
във минало време -
дано някой остане,
дано някой п(р)огледне.
Но никой не може да каже
колко остава
на всеки от нас, на всеки от вас
да доплува до хаоса,
който нарича

УБЕЖИЩЕ!

Да утоли земните страсти -
и да изчезне.

ЗАВИНАГИ!

Нейде дъпбоко, под земната същност
до шестата стъпка, напук на боклука,
на всички угаснали бедни души, които куцукат
по наш'те разбити тротоари..
Но ясно съзнавам - едва ли,
анти-утопия, просто случаен
експеримент
за примитивни съзнания.

ЗАТВАРЯМ!

И става студено...