18 нояб. 2015 г., 07:33

Недей

788 0 0

Недей ме пита що посърнах, мале.
Недей! За мене не тъжи.
В очите ми до вчера пламъци играли,
а днес, напълнили се със сълзи.

 

Недей ме пита и усмивката къде изчезна.
Недей! Не ще се върне скоро тя.
До вчера всичко тъй красиво, 
а днес си тръгна любовта.

 

Недей ме пита и гласа ми меден де е.
Недей! Самият аз дочувам го едва.
Думите изгубиха се с ветровете,
а словата се превърнаха във тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Адамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...