Недей

Nov 18, 2015, 7:33 AM

Poetry » Love

467 0 0

Недей ме пита що посърнах, мале.
Недей! За мене не тъжи.
В очите ми до вчера пламъци играли,
а днес, напълнили се със сълзи.

Недей ме пита и усмивката къде изчезна.
Недей! Не ще се върне скоро тя.
До вчера всичко тъй красиво,
а днес си тръгна любовта.

Недей ме пита и гласа ми меден де е.
Недей! Самият аз дочувам го едва.
Думите изгубиха се с ветровете,
а словата се превърнаха във тишина.

Please sign in with your account so you can comment and vote.