Недей
782
0
0
Недей ме пита що посърнах, мале.
Недей! За мене не тъжи.
В очите ми до вчера пламъци играли,
а днес, напълнили се със сълзи.
Недей ме пита и усмивката къде изчезна.
Недей! Не ще се върне скоро тя.
До вчера всичко тъй красиво,
а днес си тръгна любовта.
Недей ме пита и гласа ми меден де е.
Недей! Самият аз дочувам го едва.
Думите изгубиха се с ветровете,
а словата се превърнаха във тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
