4 дек. 2007 г., 06:24

Недей

817 1 3

НЕДЕЙ

 

Не ме поглеждай сякаш съм виновна,
сама си знам кога и как сгреших.
Недей мълча! Боли от тишината...
Кажи ми нещо - нека пак греша!

Не ме отбягвай, пак ще се завърнеш.
Не всявай страх, че няма да си тук.
Не ме отхвърляй, пак ще ме поискаш,
ти знаеш колко дяволски обичам.

Ела! На самота не ме обричай,
знаеш, че без мен не можеш вече.
Ела! Не пробвай пак да ме отричаш.
Недей! Не се ли умори да си далече?!

23. ХI. 2005 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...