4.12.2007 г., 6:24

Недей

814 1 3

НЕДЕЙ

 

Не ме поглеждай сякаш съм виновна,
сама си знам кога и как сгреших.
Недей мълча! Боли от тишината...
Кажи ми нещо - нека пак греша!

Не ме отбягвай, пак ще се завърнеш.
Не всявай страх, че няма да си тук.
Не ме отхвърляй, пак ще ме поискаш,
ти знаеш колко дяволски обичам.

Ела! На самота не ме обричай,
знаеш, че без мен не можеш вече.
Ела! Не пробвай пак да ме отричаш.
Недей! Не се ли умори да си далече?!

23. ХI. 2005 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...