4.12.2007 г., 6:24

Недей

810 1 3

НЕДЕЙ

 

Не ме поглеждай сякаш съм виновна,
сама си знам кога и как сгреших.
Недей мълча! Боли от тишината...
Кажи ми нещо - нека пак греша!

Не ме отбягвай, пак ще се завърнеш.
Не всявай страх, че няма да си тук.
Не ме отхвърляй, пак ще ме поискаш,
ти знаеш колко дяволски обичам.

Ела! На самота не ме обричай,
знаеш, че без мен не можеш вече.
Ела! Не пробвай пак да ме отричаш.
Недей! Не се ли умори да си далече?!

23. ХI. 2005 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...