НЕДЕЙ
Не ме поглеждай сякаш съм виновна,
сама си знам кога и как сгреших.
Недей мълча! Боли от тишината...
Кажи ми нещо - нека пак греша!
Не ме отбягвай, пак ще се завърнеш.
Не всявай страх, че няма да си тук.
Не ме отхвърляй, пак ще ме поискаш,
ти знаеш колко дяволски обичам.
Ела! На самота не ме обричай,
знаеш, че без мен не можеш вече.
Ела! Не пробвай пак да ме отричаш.
Недей! Не се ли умори да си далече?!
23. ХI. 2005 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
