Недей
Недей
Недей прекрачва моите владения,
за тебе вече са необитаем храм,
не ме изпращай със знамения,
аз няма да се върна пак.
Недей се моли ти сама в нощта
да върнеш моята любов сега,
недей за всичко - вече късно е,
забрави ме, както те забравих аз.
Недей се влачи по колене в краката ми,
молеща за моята любов,
недей, и друга обич потърси сега,
и аз ще я намеря някой ден.
Недей прекрачва моите владения,
за тебе вече са необитаем храм,
не ме изпращай със знамения,
аз няма да се върна пак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Русланов Все права защищены
