Недей
Недей
Недей прекрачва моите владения,
за тебе вече са необитаем храм,
не ме изпращай със знамения,
аз няма да се върна пак.
Недей се моли ти сама в нощта
да върнеш моята любов сега,
недей за всичко - вече късно е,
забрави ме, както те забравих аз.
Недей се влачи по колене в краката ми,
молеща за моята любов,
недей, и друга обич потърси сега,
и аз ще я намеря някой ден.
Недей прекрачва моите владения,
за тебе вече са необитаем храм,
не ме изпращай със знамения,
аз няма да се върна пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
