Mar 17, 2008, 6:12 PM

Недей

  Poetry » Other
692 0 2
 

Недей

Недей прекрачва моите владения,
за тебе вече са необитаем храм,
не ме изпращай със знамения,
аз няма да се върна пак.

Недей се моли ти сама в нощта
да върнеш моята любов сега,
недей за всичко - вече късно е,
забрави ме, както те забравих аз.

Недей се влачи по колене в краката ми,
молеща за моята любов,
недей, и друга обич потърси сега,
и аз ще я намеря някой ден.

Недей прекрачва моите владения,
за тебе вече са необитаем храм,
не ме изпращай със знамения,
аз няма да се върна пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз те поздравявам, страхотен е стихът ти! Желая ти скоро да намериш своята любов, а междувременно продължавай да пишеш все такива хубави стихове
  • Поздрав за хубавия стих,Иван!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....