Mar 17, 2008, 6:12 PM

Недей

  Poetry » Other
693 0 2
 

Недей

Недей прекрачва моите владения,
за тебе вече са необитаем храм,
не ме изпращай със знамения,
аз няма да се върна пак.

Недей се моли ти сама в нощта
да върнеш моята любов сега,
недей за всичко - вече късно е,
забрави ме, както те забравих аз.

Недей се влачи по колене в краката ми,
молеща за моята любов,
недей, и друга обич потърси сега,
и аз ще я намеря някой ден.

Недей прекрачва моите владения,
за тебе вече са необитаем храм,
не ме изпращай със знамения,
аз няма да се върна пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз те поздравявам, страхотен е стихът ти! Желая ти скоро да намериш своята любов, а междувременно продължавай да пишеш все такива хубави стихове
  • Поздрав за хубавия стих,Иван!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...