Недей
Поредно питие,
очите блясват,
коси небрежно се отмятат,
поглеждаш към поредната си плячка.
Пред себе си ли се доказваш?
За мен си призрачно прозрачна
да - можеш всички да плениш
купуваш си фалшиво щастие
Обичаният не е с теб, нали?
Недей да пиеш, питието,
едва ли болката ще намали,
а моето сърце не е заето
ти виждаш обикалят ме жени.
И питам се защо ли ги не виждам,
а сляп не съм,
ни глух,
ни ням,
и питам се защо ли теб сънувам
и се събуждам в пот облян
И питам се кога
очите ти,
косите ти,
ти цялата
ще тръпнеш в обич
само, че за мен.
Къде отиваш?
Аз съм тук.
пред себе си съм се доказал.
Уви, обичаш друг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Божилова Все права защищены
