Недей
Поредно питие,
очите блясват,
коси небрежно се отмятат,
поглеждаш към поредната си плячка.
Пред себе си ли се доказваш?
За мен си призрачно прозрачна
да - можеш всички да плениш
купуваш си фалшиво щастие
Обичаният не е с теб, нали?
Недей да пиеш, питието,
едва ли болката ще намали,
а моето сърце не е заето
ти виждаш обикалят ме жени.
И питам се защо ли ги не виждам,
а сляп не съм,
ни глух,
ни ням,
и питам се защо ли теб сънувам
и се събуждам в пот облян
И питам се кога
очите ти,
косите ти,
ти цялата
ще тръпнеш в обич
само, че за мен.
Къде отиваш?
Аз съм тук.
пред себе си съм се доказал.
Уви, обичаш друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Божилова Всички права запазени
