Недей!
Недей! Не ми противоречи!
Не знаеш ли, че вече те забравих?
Признаваш грешките си, но уви -
лъжите в миналото ти оставих.
Недей! За прошка вече не моли!
Закъсня за срещата със нея.
Сърцето ми толкова пъти прости,
че не ми остана време да живея.
Недей! Не ме поглеждай нежно!
Зима е и сняг в душата ми вали.
Завита съм със покривало снежно,
душата ти не би могла да го стопи.
Недей! Не се обръщай като тръгнеш!
Аз няма да остана още там
и няма да те чакам да се върнеш.
Ще разбереш и ти какво е да си сам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
Прегръщам те!
