Jul 27, 2007, 9:32 AM

Недей! 

  Poetry
671 0 10

Недей! Не ми противоречи!
Не знаеш ли, че вече те забравих?
Признаваш грешките си, но уви -
лъжите в миналото ти оставих.



Недей! За прошка вече не моли!
Закъсня за срещата със нея.
Сърцето ми толкова пъти прости,
че не ми остана време да живея.



Недей! Не ме поглеждай нежно!
Зима е и сняг в душата ми вали.
Завита съм със покривало снежно,
душата ти не би могла да го стопи.



Недей! Не се обръщай като тръгнеш!
Аз няма да остана още там
и няма да те чакам да се върнеш.
Ще разбереш и ти какво е да си сам.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силна си и категорична тук,Ели,дано и в живота си така,...това не всеки го умее! Прегръщам те!
  • Поздрави!!!
  • Поздрав с откъс от "Ако си тръгнеш" на Стефка Петкова:
    ...ако тръгнал си, а после се завърнеш
    и за свойта подлост си забравил,
    помни, че самотата ще прегърнеш,
    защото само нея си оставил!
    * * *
    Нека върви, ти се усмихни! Усмивки!
  • Поздрави мила!
    Чудесен стих!
  • Нежен стих, въпреки че се говори за раздяла. Много ми хареса. Поздрави!
  • Невероятен стих, изключително много ми хареса, поздравявам те!
  • ах как ми е познато това чувство!!!
    Браво,за стиха и за силата, която си намерила за да кажеш "недей"
  • Поздравление за стиха!!!
  • Браво!!!
  • Силна си и права!!! Прошката се дава веднъж.
    Хубав стих, Ели!!! Поздрави!!!
Random works
: ??:??