Jul 27, 2007, 9:32 AM

Недей!

  Poetry
837 0 10

Недей! Не ми противоречи!
Не знаеш ли, че вече те забравих?
Признаваш грешките си, но уви -
лъжите в миналото ти оставих.



Недей! За прошка вече не моли!
Закъсня за срещата със нея.
Сърцето ми толкова пъти прости,
че не ми остана време да живея.



Недей! Не ме поглеждай нежно!
Зима е и сняг в душата ми вали.
Завита съм със покривало снежно,
душата ти не би могла да го стопи.



Недей! Не се обръщай като тръгнеш!
Аз няма да остана още там
и няма да те чакам да се върнеш.
Ще разбереш и ти какво е да си сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силна си и категорична тук,Ели,дано и в живота си така,...това не всеки го умее! Прегръщам те!
  • Поздрави!!!
  • Поздрав с откъс от "Ако си тръгнеш" на Стефка Петкова:
    ...ако тръгнал си, а после се завърнеш
    и за свойта подлост си забравил,
    помни, че самотата ще прегърнеш,
    защото само нея си оставил!
    * * *
    Нека върви, ти се усмихни! Усмивки!
  • Поздрави мила!
    Чудесен стих!
  • Нежен стих, въпреки че се говори за раздяла. Много ми хареса. Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...