Jul 27, 2007, 9:32 AM

Недей!

  Poetry
841 0 10

Недей! Не ми противоречи!
Не знаеш ли, че вече те забравих?
Признаваш грешките си, но уви -
лъжите в миналото ти оставих.



Недей! За прошка вече не моли!
Закъсня за срещата със нея.
Сърцето ми толкова пъти прости,
че не ми остана време да живея.



Недей! Не ме поглеждай нежно!
Зима е и сняг в душата ми вали.
Завита съм със покривало снежно,
душата ти не би могла да го стопи.



Недей! Не се обръщай като тръгнеш!
Аз няма да остана още там
и няма да те чакам да се върнеш.
Ще разбереш и ти какво е да си сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силна си и категорична тук,Ели,дано и в живота си така,...това не всеки го умее! Прегръщам те!
  • Поздрави!!!
  • Поздрав с откъс от "Ако си тръгнеш" на Стефка Петкова:
    ...ако тръгнал си, а после се завърнеш
    и за свойта подлост си забравил,
    помни, че самотата ще прегърнеш,
    защото само нея си оставил!
    * * *
    Нека върви, ти се усмихни! Усмивки!
  • Поздрави мила!
    Чудесен стих!
  • Нежен стих, въпреки че се говори за раздяла. Много ми хареса. Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...