27.07.2007 г., 9:32 ч.

Недей! 

  Поезия
672 0 10

Недей! Не ми противоречи!
Не знаеш ли, че вече те забравих?
Признаваш грешките си, но уви -
лъжите в миналото ти оставих.



Недей! За прошка вече не моли!
Закъсня за срещата със нея.
Сърцето ми толкова пъти прости,
че не ми остана време да живея.



Недей! Не ме поглеждай нежно!
Зима е и сняг в душата ми вали.
Завита съм със покривало снежно,
душата ти не би могла да го стопи.



Недей! Не се обръщай като тръгнеш!
Аз няма да остана още там
и няма да те чакам да се върнеш.
Ще разбереш и ти какво е да си сам.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силна си и категорична тук,Ели,дано и в живота си така,...това не всеки го умее! Прегръщам те!
  • Поздрави!!!
  • Поздрав с откъс от "Ако си тръгнеш" на Стефка Петкова:
    ...ако тръгнал си, а после се завърнеш
    и за свойта подлост си забравил,
    помни, че самотата ще прегърнеш,
    защото само нея си оставил!
    * * *
    Нека върви, ти се усмихни! Усмивки!
  • Поздрави мила!
    Чудесен стих!
  • Нежен стих, въпреки че се говори за раздяла. Много ми хареса. Поздрави!
  • Невероятен стих, изключително много ми хареса, поздравявам те!
  • ах как ми е познато това чувство!!!
    Браво,за стиха и за силата, която си намерила за да кажеш "недей"
  • Поздравление за стиха!!!
  • Браво!!!
  • Силна си и права!!! Прошката се дава веднъж.
    Хубав стих, Ели!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??