Недей да мамиш, Февруари
Защо така ме лъжеш, Февруари,
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти,
виелици разхвърляй, студове.
А остави най-топлото в душата ни,
за лятото със жарки цветове.
Макар да си подмамил и кокичета,
усмихваш се наивно с нрава благ.
Готов да съблазняваш даже птичета,
а после хвърляш зимен похлупак.
Но знам, ще ни смразиш в прегръдка ледена,
и оплетеш с оковите от мраз.
Ти, зимен си, но пак с осанка прелестна,
бъди си честен – целият в елмаз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
