Недей да мамиш, Февруари
Защо така ме лъжеш, Февруари,
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти,
виелици разхвърляй, студове.
А остави най-топлото в душата ни,
за лятото със жарки цветове.
Макар да си подмамил и кокичета,
усмихваш се наивно с нрава благ.
Готов да съблазняваш даже птичета,
а после хвърляш зимен похлупак.
Но знам, ще ни смразиш в прегръдка ледена,
и оплетеш с оковите от мраз.
Ти, зимен си, но пак с осанка прелестна,
бъди си честен – целият в елмаз!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
