Недей заспива
Недей заспива...
имам страх от тишината,
от мислите ми,
като призраци надвиснали,
и да не би
пристигайки, зората
в червената си
като кръв девича ризница
да те открадне...
Недей заспива...
и не спирай да ми шепнеш,
докато в тебе
кротко съм се сгушил,
а топлата ти гръд
ухае, сякаш
Бог душата е разтушил,
над мен се е смилил
за сетен път...
Но ти заспа
и в стаята в сумрака
залутах се,
ръцете ми те търсеха...
и горко осъзнах –
за теб бях плакал
насън... и сам...
измислил съм те някак
тъй приказно красива...
за да ти кажа простичко
недей заспива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Ташков Все права защищены
