Недей заспива
Недей заспива...
имам страх от тишината,
от мислите ми,
като призраци надвиснали,
и да не би
пристигайки, зората
в червената си
като кръв девича ризница
да те открадне...
Недей заспива...
и не спирай да ми шепнеш,
докато в тебе
кротко съм се сгушил,
а топлата ти гръд
ухае, сякаш
Бог душата е разтушил,
над мен се е смилил
за сетен път...
Но ти заспа
и в стаята в сумрака
залутах се,
ръцете ми те търсеха...
и горко осъзнах –
за теб бях плакал
насън... и сам...
измислил съм те някак
тъй приказно красива...
за да ти кажа простичко
недей заспива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Ташков Всички права запазени
