27 янв. 2015 г., 07:53

Недейте

854 0 3

Недейте

 

Не пейте ми песните, о трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте!


Виковете ми недейте да крещите -
страховете ми - не ще ги издържите,
и не пожелавайте си мойта радост,
пожалени сте в свойта младост,

 

и чашата ми с вино не отпивайте -
марцина - от горчилка не погивайте,
и вратите ми недейте ги затваря -
ключ ръждясал тях не ги отваря!

 

Не стъпвайте по моите пътеки,
те не са като килими меки,
и не градете крепостни ми кули
тухлите им са от грозни хули.

 

И не вдъхвайте от моите цветя
в градини с тръни ги бера.
И огнището ми не палете вечер
жарта му е топла като глетчер.

 

И на гробове чужди не плачете -
жива нишка в своя стан втъчете.
За греха недейте да сте съдници,
затуй не дават се нагръдници!

 

Ренета Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Струваше си...
  • Людмил, толкова старо стихотворение си прочел. Благодаря за интересния коментар! Поздрав!
  • Не се заглеждайте по вехтата ми дреха,
    Прекалено елегантна е за вас...
    Простете, за което!

    Хареса ми това жигосващо стихотворение, Ренета.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...