27.01.2015 г., 7:53

Недейте

836 0 3

Недейте

 

Не пейте ми песните, о трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте!


Виковете ми недейте да крещите -
страховете ми - не ще ги издържите,
и не пожелавайте си мойта радост,
пожалени сте в свойта младост,

 

и чашата ми с вино не отпивайте -
марцина - от горчилка не погивайте,
и вратите ми недейте ги затваря -
ключ ръждясал тях не ги отваря!

 

Не стъпвайте по моите пътеки,
те не са като килими меки,
и не градете крепостни ми кули
тухлите им са от грозни хули.

 

И не вдъхвайте от моите цветя
в градини с тръни ги бера.
И огнището ми не палете вечер
жарта му е топла като глетчер.

 

И на гробове чужди не плачете -
жива нишка в своя стан втъчете.
За греха недейте да сте съдници,
затуй не дават се нагръдници!

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Струваше си...
  • Людмил, толкова старо стихотворение си прочел. Благодаря за интересния коментар! Поздрав!
  • Не се заглеждайте по вехтата ми дреха,
    Прекалено елегантна е за вас...
    Простете, за което!

    Хареса ми това жигосващо стихотворение, Ренета.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...