29 окт. 2014 г., 22:41

Неделите

762 0 2


Помниш ли? ...
Сякаш с теб векове ни делят...
Днес сърцата мълчат. Не признават.
Но Неделите, Боже, как само болят!
И как бавно и тъжно минават...
Още гледам Луната преди да заспя,
и тежат всички тайни в гърдитe.
И на листа бял пак всичко ще споделя.
После ще го заключа. В очите.


Помниш ли?...
Колко много откраднати мигове,
колко хиляди други пропуснати...
Колко истини, вплетени тъжно във стихове,
колко много лъжи върху устните...
И мечти, разпилени по морския вятър,
и целувки, и страст ненеситна...
Недоверие... Ревност... Сбогуване... Театър...
Всеки в своята бездна политна!


Помниш ли?...
Аз те помня! И всяка Неделя
ти възкръсваш под моята ръка.
Може би някой ден верен път ще намеря.
Дотогава - потъвам в нощта.
Ще разпръсна тъгата по вятъра тих,
ще отмине денят мълчаливо...
Любовта ще заключа в поредния стих.
Утре ден е за роли. Щастливи.



Павлина Соколова

'2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...