stenli499 (Станислава)
291 2626
24 дек. 2017 г., 00:43

Неделно агънце 

  Поэзия
1706 5 9

И неделята хукна по хълма

да търкаля по склона минутите —

непорочна, със спомени пълна,

безнадеждна, с нозе необути...

 

Тя прилича на агънце бяло

насред полските вакли глухарчета —

търси дом изпод сламени бали.

Търси дом, но тревата нагарча.

 

Вижда стъпки на минало стадо

(а пастирът зад облак се крие) —

блейва, ляга под сeнките млади

и с копито секундите рие.

 

То е жадно, но тича поточето

към далечни враждебни полета,

а луната зъбците си точи —

за живота в очите му клети.

 

След неделния ден ще остане

онемяло звънче в шепа вълна.

Не тъжете за тази поляна!

Знам — глухарчета тук ще покълнат.

 

 

-

© Станислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??