Неделно агънце
И неделята хукна по хълма
да търкаля по склона минутите —
непорочна, със спомени пълна,
безнадеждна, с нозе необути...
Тя прилича на агънце бяло
насред полските вакли глухарчета —
търси дом изпод сламени бали.
Търси дом, но тревата нагарча.
Вижда стъпки на минало стадо
(а пастирът зад облак се крие) —
блейва, ляга под сeнките млади
и с копито секундите рие.
То е жадно, но тича поточето
към далечни враждебни полета,
а луната зъбците си точи —
за живота в очите му клети.
След неделния ден ще остане
онемяло звънче в шепа вълна.
Не тъжете за тази поляна!
Знам — глухарчета тук ще покълнат.
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
