velikataniki (Николина Милева)
207 6868
30 нояб. 2010 г., 01:33

Неделя е... И страшно ми е криво...-редакция: Мария Панайотова 

  Поэзия
1725 1 30

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)




Неделя е... И страшно ми е криво...
А помня как обичаше неделите.
Но в моята е дяволски мъгливо,
защото не привикнах аз с разделите.

Следобед е... Дойдох да те намеря.
Две плачещи очи във теб съм вперила.
Студено е...Пред снимката треперя,
тъй както никога не съм треперила.

Пустинно е... Днес някой друг си тръгва
и близките му с шепа пръст изпращат го.
Камбаната на гробищната църква
с плача си ще събуди даже спящите.

И някакъв "светец" припява глухо,
молитвеник разгърнал и възнасящ се.
В тъгата си едва ли те го чуват,
но мъката раздира ме със крясъци.

На "къщата" ти чукам. Как да вляза?
Мълчиш и гледаш тъжно от портрета си.
Жесток късмет съдбата ни беляза,
Животе, теб ли аз мечтах? Проклет да си!

Неделя е... Дойдох, за да остана...
Но ти не искаш да сме двама в гроба ти.
От плочата студено-огледална
очите ти със обич ми говорят.



velikataniki(Николина Милева)




Неделя е...и страшно ми е криво,

а  помня как обичаше неделите,

но в моята е дяволски мъгливо...

така и не свикнах с разделите.

 

Следобед е и в снимката съм вперила

две плачещи очи, не, не моля остани...

В ръцете ти от малка  затреперила,

искрата ми звездица  се стопи.

 

Пустинно е... някой друг сега си тръгва

и гледам ближните зариват го с пръстта.

Душа в разцвета си окаяно посърва.

Горките...искат да я спрат от вечността.

 

А някакъв „светец”  припява реквиема.

Молитвено разгръща книгата си пак

и всяка страница прелиства за последна.

Къде съм  аз?... във  мъката им се видях.

 

Леко накуцвам... май трябва да вляза .

Отсреща те гледа твоята стена.

Какъв „късмет”...съдбата ни беляза

една към друга във подземната  тъма.

 

Неделя е...дойдох при теб да си почина,

а за разделите ще премълча, погледай ме,

че в плочата ти черно-бяла, огледална...

огледах се... и вече непрогледна е.

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Грешката е моя, но аз сега ще я оправя
  • Сега видях какви бури са се развихрили тук и се включвам. Предоставих на Ники редактирания от мен вариант с възможността тя да реши дали да го приеме, дали ще промени нещо допълнително и трябва ли да ви го показва.
    Благодаря на тези, които защитиха позицията ми на редактор и на тези, които застанаха срещу нея, защото уважавам у всеки личното право на избор като светоусещане и творчески процес. Желанието ми бе не да вклиня моя начин, а да покажа как се изглажда риткиката, като в същото време съм се стремяла да бъда максимално близко до първоначалния авторов текст. Не го направих за показност и сигурно щеше да бъде по-добре намесата ми да остане анонимна.
  • Много болно ми стана, лошо е когато имаш такава история в живота си, ама неизбежно е! Поздравление за стихото, силно докосва!
  • ...!!!
  • Благодаря ти,Фабер...много нежна песен, за "Зима" съм безмълвна...благодаря
  • Заради двете хубави стихотворения и заради толерантността на авторката към вариации и ("личностна"полифоничност, я поздравявам, нея и редакторката, с една песен:

    ЗИМА


    Вдига се мъглата върху белите полета
    като кипарис в гробищата
    една камбанария ,която не изглежда истинска,
    определя границата между земята и небето

    Но ти който отиваш, но ти остани
    ще видиш снегът утре ще си отиде
    ще разцъфтят отново миналите радости
    с топлия вятър на едно друго лято

    И светлината изглежда умираща
    в несигурната сянка на едно развитие
    където и зората става вечер
    и лицата изглеждат като восъчни черепи

    Но ти, който отиваш, но ти остани
    и снегът ще умре утре
    любовта пак ще мине близо до нас
    в сезона на глога

    Уморената земя под снега
    спи тишината на тежък сън
    зимата събира нейното усилие
    от хиляди векове, от една антична зора.

    Но ти, който стоиш, защо оставаш?
    Друга зима ще се върне утре
    ще падне друг сняг да утеши полетата
    ще падне друг сняг върху гробищата.


    Песен на Де Андре, в изпълнение на Cecilia Chailly

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=cgvRZMgTHvw">ПЕСЕНТА</a>
  • Примерът съвсем не беше централен в позицията ми и хич не се разписвам. Просто изказвам несъгласие. Лека нощ и приятно публикуване
  • Тошко, примерът ти е съвсем не на място. Не можеш да сравниш една поредица като "Да бях..." (всяко с отделно послание) с редакция на едно произведение. Разбирам желанието ти за противопоставяне, но не е тук мястото за спам - да се "разпишеш" само за спорта.
  • С риск да се противопоставя на догмата за непогрешимост на Редакторите, ще кажа, че Мая не е права, защото това е ново стихо, а не просто редакция на предното. Това че било породено идейно от предното не го прави просто негов вариант.

    Иначе всичките "Да бях..." сигурно трябваше да се броят за редакции на едно и също стихо?
  • Авторът си е автор и може да пише каквото поиска и както намери за добре. Съвсем друг е въпросът дали това, което е написал ще се разбере или приеме. Тук вече авторът няма думата.ТУК решава Читателят.
    И още нещо: Прибързаното и необмислено подчинение и изразяване на стихино възникнали чувства, които нерядко в момента на избухването им не са неподвластни даже и на самия автор, е много отговорно, често и рисково. Защо ли? Защото тезе чувства моментално започват да врят и кипят в казана на чувствата, дори преливат от него. И ако точно в този момент авторът започне да гребе от него, заедно с истинската им същност, неминуемо ще загребе и пяна и ненужни, нерядко и вредни за самия него емоции, които лесно могат да доведат до нежелани деформации в качеството на произведението му, които той, повлечен от обладалите го чувства може и да не забележи. Накрая може да стане така, че на читателя да се поднесе една смес, която той трудно би разбрал и... приел. А и защо трябва да се насилва да го прави? В крайна сметка той иска да прочете нещо, което да е в състояние да разчувства него, а не само автора.
    Приемам напълно мнението на Мая Попова.
  • за мен е неправилно повторно публикуване на вече публикувано произведение. затова има опция "редактиране", която е трябвало да се използва. какво би се получило, ако всеки автор реши да публикува като ново всяко хрумване върху старо произведение?! още една криворазбрана функция на "автори +"

    редно е да изтриете излишното.
  • лека на всички...за мен цялата работа беше напълно излишна, по простата причина, че аз не претендирам за нищо повече от това да си пусна поредния стих и да ми олекне
  • Нормално е хората, които си мислят, че поезията е просто израз на емоции, да не приемат редакцията като метод на работа. Но стихотворението е просто произведение на изкуството и като такова е нормално да бъде преглеждано, поправяно, усъвършенствано.

    Лично аз не обичам да давам идеи на хората как да променят нещо в стиховете си, предпочитам да се ограничавам с критични забележки. Все пак, не съм длъжен да зная какво са искали да кажат.
  • Ох, толкова сте истинска и неистинска...с този невероятен псевдоним и с витиеватото си чувство да плетете словото след емоциите си. Не трябват много думи.Аз пак ще ви потърся да ви чета.
  • Хубаво стихотворение се е получило. Поздравления, момичета!
  • голям смях, хубав ден и на теб
  • Считам, че тази публикация с това заглавие е доста показателна защо автори, които публикуват и коментират на ежедневна база, нямат особен успех с качеството на текстовете си.

    Че нямаш особен успех с качеството на своите текстове очевидно си го разбрала и ти, щом си потърсила помощ от Мария. Но да публикуваш тази "редакция", която всъщност е нова версия, създадена върху твоята, е израз на повече творческа слабост, отколкото е редно да се споделя.
  • Ани,хубав ден
  • Хубаво се е получило. Разбира се при такава намеса се размиват стиловете или надделява този, който е с рутина. Но пък при такава намеса може да се покаже на автора къде са му слабите места, ако иска да се развива и при всички положения малко или много е полезна. Въобще не се съмнявам, че Ники е изградила свой стил и чувствителност, както и усещане, и че не е от авторите, които се поддава на налагане на чужд почерк. Освен това при нея ми харесва разнообразието, което има в нещата си.
    А що се отнася до стиха, ако е оставено на мен, аз не бих използвала думи като светец и къща, още повече сложени в кавички, както и за нищо на света не бих проклела живота, защото според моята житейска философия, животът следва своята естествена хронология, ние хората я приемаме по-трудно, но тогава щях да съм аз.
    Например имам един стих, който е писан съвместно с един утвърден автор тук, отначало като на шега решихме да напишем нещо заедно, да видим дали ще се получи - беше увлекателно, докато не се пресякоха разликите в усещанията, стана изнервящо и припряно. Накрая решихме, че въпреки, че си разменяме мнения и препоръки за стиховете си, вмешателство в усещането на единя и другия няма да доведе до нищо, защото и двете не отстъпваме от от виждането за точно определени думи, заради реалното възприемане и различните преживявания.

    Ето го и самият стих, публикуван е на друго място, заради сантименталната му стойност по-скоро и общото ни детство с човекът с когото сме го писали, но в него не навсякъде съм аз и не навсякъде позволих да е тя.

    Гълъби – домът им е перваза.
    Седнал смях на детската ми улица.
    Струпан по стъклото залез
    и продължава още да се случва...
    Старецът с най-детските зеници,
    скрил в палтото не една усмивка.
    Ласката на дъхава черница.
    Пролет - от съседен двор поникнала...
    Щедрост в клоните на крушата.
    Младата вода и старият геран.
    Пейка – досами звездите сгушена.
    Чардак със цветове застлан.
    Аромат на бабина къделя.
    В стана втъкнати надежди.
    И свещта, запалена в Неделя.
    Спомени, узряли от проглеждане.

    Далечен воят на каруцата.
    Лунна светлина във черен път.
    На дядо жива в мен заръката:
    В небето стъпвай. Носиш кръст.

    Така, че всеки трябва да е себе си, всяка редакция трябва да е авторова. Никога критикуващият не трябва да си позволява вереломно да нахлува в авторовото пространство с категоричност, че нещата трябва да се случват според неговите възприятия, но и си мисля, че всеки автор като Ники с потенциал, би трябвало да се насочва и оставян последното решение да е негово.
    Много се радвам, че Мария е показала на един млад автор как трябва да се пише, радвам се, че млад автор е уважил един утвърден талант.
    Поздравявам ви и двете!
  • хубав ден,Росе...благодаря ти
  • Чудя се, какво би станало ако английският художник Годуърд би се поддал на модата и за да продължат да му се продават картините, би се съгласил да измени стила си? Същият въпрос би могъл да се зададе и по отношение на творчеството на много други художници - да речем Пикасо, Ван Гог, Салвадор Дали... А какви ли щяха да бъдат стиховете на Яворов, Дебелянов, Лилиев и т.н. и т.н., ако някой, наложил се тогава поет, се заемеше да ги редактира в свой стил, по свой вкус? Е, в "доброто" социалистическо време зная за ултиматума, поставен на писателя Димитър Димов - или ще вплете партизанската нишка в романа си "Тютюн", или ще доживее издаване друг път, зная и за ултиматума към писателката Яна Язова и за нейната гордост и трагична съдба... Творецът създава изкуство, обрисува живота, такъв, какъвто той го чувства и всяко вмешателство е много опасно. Ники е талантлива млада авторка, с тънка чувствителност и най-добре сама може да почувства как, кога, какво и защо да пише. Това е моето мнение.
  • хубав ден и на вас
  • Силно въздействащо е! След редакцията ми харесва повече!
    Поздрав и за двете!
  • Много силен стих, Ники!
  • Благодаря на Пастирката, хубав ден на всички
  • разкъсващо много силно........
  • Разтърсващо!!!!До дъното на душите!!!
  • Поздрав и на двете. Силна творба.
  • Един път вече изпитах тъгата, сега е по-голяма...и по конкретна...!!!
  • Страхотно е станало!
Предложения
: ??:??